Апоколептично

Poetry

333 1 3

Слънцето за сетен път зад хоризонта

скри лъчи за да си почине...

От нас защото от деня изгода нямаме.

Все търсим тъмнина за да съществуваме.

Лъжата как топли ни сърцата...

спокойно преживяваме това!?

Вълшебството на любовните заблуди,

че по-лесно се живее със лъжа.

А Ангелът безкрил на ореха се покачил

решил да вие към луната...Защо?

Загива ни Земята, дъжд няма да вали.

Суша не само на... и в душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vega666 (Младен Мисана)

Световният апокалипсис може и да ни отмине, но личният никога.
Много тревога долавям в редовете ти, Приятелю. А тя е наистина основателна.
Навремето Блякджак12 сподели с мен редовете:

"Между два апокалипсиса свири щурче.
Третият е излишен...!"

Жив и здрав бъди, за да ни радваш с поезията си!

2025-01-13T14:42:59+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Прав си, Ангел. Лошото е повече от доброто и все пак се надяваме!

2025-01-13T14:17:46+02:00
Коруба (Слав Коруба)

Казах ли ви,че Апокалипсис се превежда като Откровения?

2025-01-12T22:12:05+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0