Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата...
спокойно преживяваме това!?
Вълшебството на любовните заблуди,
че по-лесно се живее със лъжа.
А Ангелът безкрил на ореха се покачил
решил да вие към луната...Защо?
Загива ни Земята, дъжд няма да вали.
Суша не само на... и в душата.
© Ангел All rights reserved.
Много тревога долавям в редовете ти, Приятелю. А тя е наистина основателна.
Навремето Блякджак12 сподели с мен редовете:
"Между два апокалипсиса свири щурче.
Третият е излишен...!"
Жив и здрав бъди, за да ни радваш с поезията си!