Апоколептично

Poesía

329 1 3

Слънцето за сетен път зад хоризонта

скри лъчи за да си почине...

От нас защото от деня изгода нямаме.

Все търсим тъмнина за да съществуваме.

Лъжата как топли ни сърцата...

спокойно преживяваме това!?

Вълшебството на любовните заблуди,

че по-лесно се живее със лъжа.

А Ангелът безкрил на ореха се покачил

решил да вие към луната...Защо?

Загива ни Земята, дъжд няма да вали.

Суша не само на... и в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Световният апокалипсис може и да ни отмине, но личният никога.
Много тревога долавям в редовете ти, Приятелю. А тя е наистина основателна.
Навремето Блякджак12 сподели с мен редовете:

"Между два апокалипсиса свири щурче.
Третият е излишен...!"

Жив и здрав бъди, за да ни радваш с поезията си!

2025-01-13T14:42:59+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Прав си, Ангел. Лошото е повече от доброто и все пак се надяваме!

2025-01-13T14:17:46+02:00
Коруба (Слав Коруба)

Казах ли ви,че Апокалипсис се превежда като Откровения?

2025-01-12T22:12:05+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0