aap (Ангел)
938 3644
12 ene 2025, 21:38

Апоколептично 

  Poesía
76 1 3

Слънцето за сетен път зад хоризонта

скри лъчи за да си почине...

От нас защото от деня изгода нямаме.

Все търсим тъмнина за да съществуваме.

 

Лъжата как топли ни сърцата...

спокойно преживяваме това!?

Вълшебството на любовните заблуди,

че по-лесно се живее със лъжа.

 

А Ангелът безкрил на ореха се покачил

решил да вие към луната...Защо?

Загива ни Земята, дъжд няма да вали.

Суша не само на... и в душата.

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Световният апокалипсис може и да ни отмине, но личният никога.
    Много тревога долавям в редовете ти, Приятелю. А тя е наистина основателна.
    Навремето Блякджак12 сподели с мен редовете:

    "Между два апокалипсиса свири щурче.
    Третият е излишен...!"

    Жив и здрав бъди, за да ни радваш с поезията си!
  • Прав си, Ангел. Лошото е повече от доброто и все пак се надяваме!
  • Казах ли ви,че Апокалипсис се превежда като Откровения?
Propuestas
: ??:??