Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата...
спокойно преживяваме това!?
Вълшебството на любовните заблуди,
че по-лесно се живее със лъжа.
А Ангелът безкрил на ореха се покачил
решил да вие към луната...Защо?
Загива ни Земята, дъжд няма да вали.
Суша не само на... и в душата.