31 мая 2018 г., 10:47

Арсияна 

  Поэзия » Любовная, Философская, Оды и поэмы, Белые стихи
987 1 2
Споменът за теб сгънах го
в лист, направен от коприна,
от страх, че с времето
(може би) ще те изгубя.
Помниш ли ме, Арсияна?
Помниш ли небето,
помниш ли как посрещахме
заедно зората, там, горе,
на върха на планината?
Навярно мина цяла
вечност от тогава -
ти замина, а аз останах ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Оригиналната форма на творбата я написах на латински, но счетох за правилно, че и на български език би звучала тъй красиво и носталгично. 

Предложения
: ??:??