Арсияна

31 may 2018, 10:47

Poesía » De amor, Filosófica, Odas y poemas, Versos blancos

984 1 2

Споменът за теб сгънах го
в лист, направен от коприна,
от страх, че с времето
(може би) ще те изгубя.
Помниш ли ме, Арсияна?
Помниш ли небето,
помниш ли как посрещахме
заедно зората, там, горе,
на върха на планината?
Навярно мина цяла
вечност от тогава -
ти замина, а аз останах ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Оригиналната форма на творбата я написах на латински, но счетох за правилно, че и на български език би звучала тъй красиво и носталгично.

Арсияна

Искате да прочетете повече?

Propuestas