Арсияна

May 31, 2018, 10:47 AM

Poetry » Love, Phylosophy, Odys and poems, White poetry

985 1 2

Споменът за теб сгънах го
в лист, направен от коприна,
от страх, че с времето
(може би) ще те изгубя.
Помниш ли ме, Арсияна?
Помниш ли небето,
помниш ли как посрещахме
заедно зората, там, горе,
на върха на планината?
Навярно мина цяла
вечност от тогава -
ти замина, а аз останах ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Оригиналната форма на творбата я написах на латински, но счетох за правилно, че и на български език би звучала тъй красиво и носталгично.

Арсияна

Want to read more?

Random works