Асоциация

Поэзия » Белые стихи, Другая

921 7 6

Казвам

нечути от тебе неща.

Тръгвам след тях

и събирам отломките от съдбата им.

Знам, не ще ги слепя.

Знам, че го знае и Вятърът.

Идва той. Да помете,

онова, от което се вкаменяват сърцата ни.

И отново превръща всеки в дете,

а денят е дом за играта ни.

Аз съм големият лош въпрос.

Ти си моят отговор, моята бяла стихия.

Някой опитва се, гол и бос,

своята истина в общото да открие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Доче, безценни са ми срещите с твоите послания... Благодаря Ти!
Веси, Благодаря Ти!

2018-11-01T14:54:17+02:00
Веси_Еси (Еси)

Както винаги оригинална! Поздрави!

2018-11-01T07:22:06+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"И отново превръща всеки в дете,

а денят е дом за играта ни."

Денят е дом вратите си разтворил
за бедни и богати, за словата им.
Надеждите са покрива отгоре
въпросите са винаги в средата.

Благодаря. Имах нужда от точно такава картина на живота...

2018-11-01T02:17:44+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Да Благодаря, на всички - прочели, поставили в любими, коментирали и премълчали, за това, че ги има.
@Ади, (усмихвам се) като развее човек бялото знаме наистина няма нужда от разсъждения
@ЛияНик, не я мисли магията, казвай си каквото ти е на сърце. Както и когато намериш за добре.
Сърдечни поздрави на всички!

2018-10-31T14:28:45+02:00
LiaNik (И.К.)

Хубаво е Лина-Светлана...Даже много повече, но да си призная, лично на мен ми е трудно да те коментирам. Ти пишеш с такава сложност и метафоричност, че всякакъв вид коментар би развалил магията на римите. Поздравления!

2018-10-31T13:10:11+02:00