Асоциация
Казвам
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя.
Знам, че го знае и Вятърът.
Идва той. Да помете,
онова, от което се вкаменяват сърцата ни.
И отново превръща всеки в дете,
а денят е дом за играта ни.
Аз съм големият лош въпрос.
Ти си моят отговор, моята бяла стихия.
Някой опитва се, гол и бос,
своята истина в общото да открие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
