линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
31.10.2018 г., 9:31 ч.

Асоциация 

  Поезия » Бели стихове, Друга
653 7 6

Казвам

нечути от тебе неща.

Тръгвам след тях

и събирам отломките от съдбата им.

Знам, не ще ги слепя.

Знам, че го знае и Вятърът.

Идва той. Да помете,

онова, от което се вкаменяват сърцата ни.

И отново превръща всеки в дете,

а денят е дом за играта ни.

Аз съм големият лош въпрос.

Ти си моят отговор, моята бяла стихия.

Някой опитва се, гол и бос,

своята истина в общото да открие.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доче, безценни са ми срещите с твоите послания... Благодаря Ти!
    Веси, Благодаря Ти!
  • Както винаги оригинална! Поздрави!
  • "И отново превръща всеки в дете,

    а денят е дом за играта ни."

    Денят е дом вратите си разтворил
    за бедни и богати, за словата им.
    Надеждите са покрива отгоре
    въпросите са винаги в средата.

    Благодаря. Имах нужда от точно такава картина на живота...
  • Да Благодаря, на всички - прочели, поставили в любими, коментирали и премълчали, за това, че ги има.
    @Ади, (усмихвам се) като развее човек бялото знаме наистина няма нужда от разсъждения
    @ЛияНик, не я мисли магията, казвай си каквото ти е на сърце. Както и когато намериш за добре.
    Сърдечни поздрави на всички!
  • Хубаво е Лина-Светлана...Даже много повече, но да си призная, лично на мен ми е трудно да те коментирам. Ти пишеш с такава сложност и метафоричност, че всякакъв вид коментар би развалил магията на римите. Поздравления!
  • "Аз съм големият лош въпрос.
    Ти си моят отговор, моята бяла стихия."
    Щом присъства белият цвят, няма нужда от разсъждение.
Предложения
: ??:??