Казвам
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя.
Знам, че го знае и Вятърът.
Идва той. Да помете,
онова, от което се вкаменяват сърцата ни.
И отново превръща всеки в дете,
а денят е дом за играта ни.
Аз съм големият лош въпрос.
Ти си моят отговор, моята бяла стихия.
Някой опитва се, гол и бос,
своята истина в общото да открие.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
