28 нояб. 2009 г., 13:56

Атлантическо безвремие

630 0 3

Донесла съм дъжд на Канарските острови?
Донесох го, защото исках,
донесох го с всичките си безпокойства,
треперейки, чакащи да ги разплискам.

Разплисках ги. Върху очите ти холандски,
върху кожата, наркотично порочна,
върху мислите ти, типично амстердамски,
в които вписах се съвсем нарочно.

И в атлантическо безвремие
прераждам се с тебе безброй пъти.
Уж все последното ми  вземаш
и все намирам нещо ново да влея в дъха ти.

28.11.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...