28.11.2009 г., 13:56

Атлантическо безвремие

623 0 3

Донесла съм дъжд на Канарските острови?
Донесох го, защото исках,
донесох го с всичките си безпокойства,
треперейки, чакащи да ги разплискам.

Разплисках ги. Върху очите ти холандски,
върху кожата, наркотично порочна,
върху мислите ти, типично амстердамски,
в които вписах се съвсем нарочно.

И в атлантическо безвремие
прераждам се с тебе безброй пъти.
Уж все последното ми  вземаш
и все намирам нещо ново да влея в дъха ти.

28.11.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...