FFortuna (Петя Павлова)
67 114
6 окт. 2017 г., 10:06

Ave 

  Поэзия
1235 14 17

Нестройни са ми думите. И пак 

бележа с изречения вината. 

Без отговор, поредното ми „Как?“ 

зачеркнало е пътя за нататък. 

В секунда, приравнена на живот, 

прозират изкривените ми стъпки. 

Отхапах ли най-грешния си плод? 

Отровата по вените ми пъпли, 

и с черното от блудната си кръв 

самичка се проклинам на бездомност. 

А ти – до невъзможност си такъв, 

какъвто не забравих да те помня. 

Нарекох те Любов. И с имена, 

гравирани в мълчание от вятър. 

Дочуваш ли, че някъде... една 

обречена на смърт те поздравява!

© Петя Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??