Oct 6, 2017, 10:06 AM
Ave
Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот,
прозират изкривените ми стъпки.
Отхапах ли най-грешния си плод?
Отровата по вените ми пъпли,
и с черното от блудната си кръв
самичка се проклинам на бездомност.
А ти – до невъзможност си такъв,
какъвто не забравих да те помня.
Нарекох те Любов. И с имена,
гравирани в мълчание от вятър.
Дочуваш ли, че някъде... една
обречена на смърт те поздравява!
© Петя Павлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубаво!
-
Готини метафори и стил!
Поздрав, Петя! -
Всички сме обречени на смърт(благодаря за поздравите),но ти продължи да твориш,защото много добре го правиш!Много хубави стихове..думите са ти "стройни"..
-
Накрая се помнят само най-грешните плодове...И аз като Стойчо ще кажа - Аве, Петя! Много различна и запомняща се творба!
-
Красиво! Силно!
-
Там, където има гладиатори, има и римляни, накъде без тях?
-
Много ми хареса! Това си е направо едно бижу, което заслужава силни аплодисменти! Поздрави!
-
Аплодирам!
-
Аве Петя! Тези които са гладиатори в любовта са готови да умрат в нейно име!
И те поздравявам! -
Това си е колекция от положителни коментари! Благодаря!
-
много хубаво!
-
Много силно!
-
Много ти се радвам, че избяга поне за малко от строгия анапест. Прокара една идея повече мелодичност. Красив вътришен вик. Ковеш и приковаваш! Пете!
-
Аплодисменти! Много ми хареса!
-
Страхотен стил! Аплодирам те сърдечно!
-
Уникално!
-
Харесах!
-
Много можеш! Много ми хареса и като стил ,и като сила на изказа!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
