FFortuna (Петя Павлова)
67 114
6.10.2017 г., 10:06 ч.

Ave 

  Поезия
1234 14 17

Нестройни са ми думите. И пак 

бележа с изречения вината. 

Без отговор, поредното ми „Как?“ 

зачеркнало е пътя за нататък. 

В секунда, приравнена на живот, 

прозират изкривените ми стъпки. 

Отхапах ли най-грешния си плод? 

Отровата по вените ми пъпли, 

и с черното от блудната си кръв 

самичка се проклинам на бездомност. 

А ти – до невъзможност си такъв, 

какъвто не забравих да те помня. 

Нарекох те Любов. И с имена, 

гравирани в мълчание от вятър. 

Дочуваш ли, че някъде... една 

обречена на смърт те поздравява!

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??