bojilova1 (Петя Божилова)
346 3131
31 авг. 2011 г., 19:04

Августовски слънчогледи 

  Поэзия » Философская
922 0 19

Августовски слънчогледи

 

Слънчогледи, добри слънчогледи!

Като нос сте увесили питата!

Де е погледът, в слънцето вперен?

Де са златният цвят и пчелиците?

 

Днес художник не ви забелязва,

а поет далеч търси късмета си.

Само косове в ято ухажват

тези черни лица земегледащи...

 

С вас и моите рими чернеят,

и дерат като люспи на гърлото.

Ех!Тракийски добри слънчогледи!

Ориста е такава на пълното-

 

да раздава любов чак до есен,

да почерня лице всеотдайно то...

Без признание. С тази утеха:

че ще бият за него...комбайните. 

 

                                             Ст. Загора-Мадрид

 

 

© Петя Божилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно е, Петя!
  • Два пьти го прочетох и ми стана малко мьчничко,но си права!!!
  • Страхотно!!!Браво, Петя!
  • Една тъжна и дълбока философия за живота на пълноценните и полезни хора, подплатена с много поезия.
    Поздрави!
  • Много има в този стих,многооо!
    Добре дошла на родна земя и от мен
  • Поздравления и от мен за хубавия стих!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасен стих!
    Добре дошла, Пети*!
  • Страхотен стих!!!
    БРАВО ТИ!!!
    ((( )))
  • Аз съм пожънат... полегнал възнак на философската нива!
    Привет, Петя! Ако ще "бият комбайните", викайте и мен
  • Хареса ми това стихотворение - с богата образност, оригинална интерпретация на слънчогледите и философски послания, изведени в един мъдър финал! Поздравления, Петя!
  • Браво, Петя!
  • Поздрав!
  • Благодаря ви,приятели!
    Само преди два дни се върнах от България. Пред очите са ми слънчогледите,цели ниви, които от прозореца на влака ми се виждаха стари, черни и тъжни, но с пълни пити, чакащи жътва.Асоциирах ги с майка си,която е на 79 год, но още тича с мотиката,с опустяващите села-
    хранилници в моя роден край, с цялата българска земя...
    Лека вечер на всички прочели,където и да се намират!
  • Петя, струи една носталгия от стиха ти.Тъжни сме ние хората!Поздрав!
  • С Росица...!
    Поздрав!
  • Ех, тази мила и обична Петя, и в стиха си продължава да раздава добринка!
  • Замислих се за ориста на пълното...
    Поздрави, Петя!
  • "Ориста е такава на пълното-
    да раздава любов чак до есен," - Във твоите стихове винаги има мъдрост вплетена в красиви и докосващи сърцето думи!
    Благодаря ти!
Предложения
: ??:??