Августовски слънчогледи

Poetry » Philosophical

1.1K 0 19

Слънчогледи, добри слънчогледи!

Като нос сте увесили питата!

Де е погледът, в слънцето вперен?

Де са златният цвят и пчелиците?

Днес художник не ви забелязва,

а поет далеч търси късмета си.

Само косове в ято ухажват

тези черни лица земегледащи...

С вас и моите рими чернеят,

и дерат като люспи на гърлото.

Ех!Тракийски добри слънчогледи!

Ориста е такава на пълното-

да раздава любов чак до есен,

да почерня лице всеотдайно то...

Без признание. С тази утеха:

че ще бият за него...комбайните.

Ст. Загора-Мадрид

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

feia (Вилдан Сефер)

Чудесно е, Петя!

2011-09-02T20:11:40+03:00
Enena (Елена Нинова)

Два пьти го прочетох и ми стана малко мьчничко,но си права!!!

2011-09-02T19:20:30+03:00
Самодива (Вики)

Страхотно!!!Браво, Петя!

2011-09-01T12:48:11+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Една тъжна и дълбока философия за живота на пълноценните и полезни хора, подплатена с много поезия.
Поздрави!

2011-09-01T10:34:38+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Много има в този стих,многооо!
Добре дошла на родна земя и от мен

2011-09-01T09:53:09+03:00