Августовски слънчогледи
Слънчогледи, добри слънчогледи!
Като нос сте увесили питата!
Де е погледът, в слънцето вперен?
Де са златният цвят и пчелиците?
Днес художник не ви забелязва,
а поет далеч търси късмета си.
Само косове в ято ухажват
тези черни лица земегледащи...
С вас и моите рими чернеят,
и дерат като люспи на гърлото.
Ех!Тракийски добри слънчогледи!
Ориста е такава на пълното-
да раздава любов чак до есен,
да почерня лице всеотдайно то...
Без признание. С тази утеха:
че ще бият за него...комбайните.
Ст. Загора-Мадрид
© Петя Божилова Всички права запазени