17 мар. 2004 г., 21:13

Автопортрет

1.8K 0 1

Автопортрет.
В моята стая, една тиха вечер,
почивах си с чаша коняк.
Загледах искрящата течност
и две очи с нейния цвят видях.

На масата ваза, червени рози
упояваха ме с аромат.
В цветчетата с капчици свежи,
устни сочни с усмивка видях.

Тих полъх раздвижи завесите меки
от бяло копринено кадифе.
Докостнаха ме нежно и леко
като кожата на женско лице.

И така постепенно добавях
изписани вежди и гъсти ресници.
После носле чипоносо изваях
и всичко обрамчих с къдрици.

Допих си спокойно коняка до дъно,
представях си вече това лице,
погледнах в кристалното огледало,
видях го засмяно стои пред мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...