Автопортрет.
В моята стая, една тиха вечер,
почивах си с чаша коняк.
Загледах искрящата течност
и две очи с нейния цвят видях.

На масата ваза, червени рози
упояваха ме с аромат.
В цветчетата с капчици свежи,
устни сочни с усмивка видях.

Тих полъх раздвижи завесите меки
от бяло копринено кадифе.
Докостнаха ме нежно и леко
като кожата на женско лице.

И така постепенно добавях
изписани вежди и гъсти ресници.
После носле чипоносо изваях
и всичко обрамчих с къдрици.

Допих си спокойно коняка до дъно,
представях си вече това лице,
погледнах в кристалното огледало,
видях го засмяно стои пред мен.