Mar 17, 2004, 9:13 PM

Автопортрет

  Poetry
1.8K 0 1

Автопортрет.
В моята стая, една тиха вечер,
почивах си с чаша коняк.
Загледах искрящата течност
и две очи с нейния цвят видях.

На масата ваза, червени рози
упояваха ме с аромат.
В цветчетата с капчици свежи,
устни сочни с усмивка видях.

Тих полъх раздвижи завесите меки
от бяло копринено кадифе.
Докостнаха ме нежно и леко
като кожата на женско лице.

И така постепенно добавях
изписани вежди и гъсти ресници.
После носле чипоносо изваях
и всичко обрамчих с къдрици.

Допих си спокойно коняка до дъно,
представях си вече това лице,
погледнах в кристалното огледало,
видях го засмяно стои пред мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...