24 апр. 2015 г., 16:20

Автопортрет по поръчка

1.1K 0 14

Във ъгълчето на окото ми личи

от смях изрязана дълбоко бръчка.

Тъй трудно прерисуват се очи.

И през сълзи. И по поръчка.

 

Най-трудно този дъх ще уловя

на слънчев лъч и кичури събудени,

в които пръстите ти сутринта

да се разхождат влюбени.

 

Затоплен ръб на скула, звук от глас,

от който чакам невъзможното.

Стенание на нощ и топъл час,

мълчание тревожно.

 

За устните най-топъл цвят ще уловя -

с кармин и кръв ще ги рисувам.

С едни и същи устни зная как

да те проклинам и да те целувам.

 

24.04.15

Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Във финалът е всичко! харесах!
  • Здравейте! Благодаря на всички за чудесните отзиви!
  • Докосна ме отвсякъде този твой поетичен текст, Елица!
    Много талант и чувство е вложен в него.
    Финалът:

    "С едни и същи устни зная как
    да те проклинам и да те целувам."

    е толкова истински и парадоксален.

    Благодаря ти за наслаждението да прочета!
  • С едни и същи устни зная как
    да те проклинам и да те целувам.
  • ...!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....