Във ъгълчето на окото ми личи
от смях изрязана дълбоко бръчка.
Тъй трудно прерисуват се очи.
И през сълзи. И по поръчка.
Най-трудно този дъх ще уловя
на слънчев лъч и кичури събудени,
в които пръстите ти сутринта
да се разхождат влюбени.
Затоплен ръб на скула, звук от глас,
от който чакам невъзможното.
Стенание на нощ и топъл час,
мълчание тревожно.
За устните най-топъл цвят ще уловя -
с кармин и кръв ще ги рисувам.
С едни и същи устни зная как
да те проклинам и да те целувам.
24.04.15
Велико Търново
© Елица Кръстева Всички права запазени