yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
14 мар. 2018 г., 15:13

Автопортрет с шапка от жълъд 

  Поэзия » Другая
479 4 8

Жабите надуват бузи – тишината се дере,

и мъглата се тътрузи над ръждивото дере.

Бълва бялата си пара дракон с призрачни крила.

Златна есенна кошара сто козици разпиля. 

Ветровете на талази бръчкат сивия атлаз. 

Може ли да го опазим туй, което не е в нас? 

Листопадни и безгрижни, без покана – неглиже, 
скоро студ ще ни прониже, ще ни стегне във въже.

Там, по кестените, слиза с тихи стъпки есента

и в ефирната си риза крие приказни неща –     

голо жълъдче без шапка, трън, мушица и сълза 

тупа-лупа – трепна капка върху клонеста бреза.

И нагазихме в дъгата, дето пи от две реки,

разпиля коси от злато изгрев, в облаците скрит.

И сияйна, непозната – Божи райски кът без край

запрегръща ни земята, сякаш беше кичест май.

Може би били сме луди – лудост ли е любовта? –

като жадни пеперуди пихме цвят и светлина. 

И да иде тежка зима, няма да ѝ се дадем,

стига обич в нас да има, всякъде ще е Едем.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??