Автопортрет с варненския дъжд

8 июн. 2023 г., 07:28

Поэзия

143 2 2

АВТОПОРТРЕТ С ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД

Сякаш че лятото нейде офейка –
пътник, прехвърлил отсрещния рът,
и в небесата – раздрана жалейка,
черни пердета размята дъждът.

Варна смали се, закиха, настръхна,
купи в аптеката капки за нос.
Скри си кантарчето с дрехата връхна
благият вечен арменец – Бедрос.

Главната улица сякаш омекна,
чуха се бягащи стъпки на мъж.

Двама педали от някаква секта
мъкнеха библии в юнския дъжд.

Плажът се спити, вълната се сгърчи,
тръсна морето три тарги със сол.
С моето старо китайско чадърче –
тръгнах си – трезвен, ненужен и гол.

Чайките гладни джуруми извиха,
в парка повехнаха всички цветя...

С поглед, забит в тия няколко стиха,
сякаш че лятото днес отлетя.

Bezzhichen (Безжичен)

2023-06-08T14:21:58+03:00

Много варненско време и мирис на Варна! Браво!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-06-08T13:49:54+03:00

Плажът се спити, вълната се сгърчи,
тръсна морето три тарги със сол.

Специфичен и неповторим