Автопортрет с варненския дъжд
АВТОПОРТРЕТ С ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Сякаш че лятото нейде офейка –
пътник, прехвърлил отсрещния рът,
и в небесата – раздрана жалейка,
черни пердета размята дъждът.
Варна смали се, закиха, настръхна,
купи в аптеката капки за нос.
Скри си кантарчето с дрехата връхна
благият вечен арменец – Бедрос.
Главната улица сякаш омекна,
чуха се бягащи стъпки на мъж.
Двама педали от някаква секта
мъкнеха библии в юнския дъжд.
Плажът се спити, вълната се сгърчи,
тръсна морето три тарги със сол.
С моето старо китайско чадърче –
тръгнах си – трезвен, ненужен и гол.
Чайките гладни джуруми извиха,
в парка повехнаха всички цветя...
С поглед, забит в тия няколко стиха,
сякаш че лятото днес отлетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
