8 мар. 2008 г., 08:51

Аз

1K 1 16
Не съм жена, получена назаем -
мишена за безмилостни нападки.
Не ти, а моята любов извая
от тебе принц от приказка. За кратко.

Не съм готова да купувам ласки.
Да трупам недоносени копнежи.
Да търся под безизразната маска
следи от премълчаната ти нежност.

Не искам много. Толкова е просто:
да спреш дъха на топлите ми устни.
До моята тъга да се докоснеш.
Дланта ми в джунглата да не изпуснеш.

Ако това е бреме непотребно,
очите остави да се сбогуват.
Аз ще си взема спомена за тебе
и с кървавия залез ще отплувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...