Mar 8, 2008, 8:51 AM

Аз

  Poetry » Love
1K 1 16
Не съм жена, получена назаем -
мишена за безмилостни нападки.
Не ти, а моята любов извая
от тебе принц от приказка. За кратко.

Не съм готова да купувам ласки.
Да трупам недоносени копнежи.
Да търся под безизразната маска
следи от премълчаната ти нежност.

Не искам много. Толкова е просто:
да спреш дъха на топлите ми устни.
До моята тъга да се докоснеш.
Дланта ми в джунглата да не изпуснеш.

Ако това е бреме непотребно,
очите остави да се сбогуват.
Аз ще си взема спомена за тебе
и с кървавия залез ще отплувам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...