8.03.2008 г., 8:51

Аз

1K 1 16
Не съм жена, получена назаем -
мишена за безмилостни нападки.
Не ти, а моята любов извая
от тебе принц от приказка. За кратко.

Не съм готова да купувам ласки.
Да трупам недоносени копнежи.
Да търся под безизразната маска
следи от премълчаната ти нежност.

Не искам много. Толкова е просто:
да спреш дъха на топлите ми устни.
До моята тъга да се докоснеш.
Дланта ми в джунглата да не изпуснеш.

Ако това е бреме непотребно,
очите остави да се сбогуват.
Аз ще си взема спомена за тебе
и с кървавия залез ще отплувам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...