30 дек. 2008 г., 18:59

Аз

530 0 1
Аз съм черно отражение във бяло огледало,
изгубено хвърчило, от детска ръка отлетяло.
Аз съм мъничка снежинка сред дъжда,
която пада във мътна река.
Аз съм вдовица, отишла на забавление,
младоженка, танцуваща на погребение.
Трън съм сред поле от рози диви,
грозно патенце сред лебеди красиви.
Аз съм другата, различната, злата.
Аз съм дете на майка непозната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успех ти пожелавам ,
    в един ден публикуваме
    с еднакви заглавия
    Весела нова година

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....