30.12.2008 г., 18:59

Аз

528 0 1
Аз съм черно отражение във бяло огледало,
изгубено хвърчило, от детска ръка отлетяло.
Аз съм мъничка снежинка сред дъжда,
която пада във мътна река.
Аз съм вдовица, отишла на забавление,
младоженка, танцуваща на погребение.
Трън съм сред поле от рози диви,
грозно патенце сред лебеди красиви.
Аз съм другата, различната, злата.
Аз съм дете на майка непозната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Успех ти пожелавам ,
    в един ден публикуваме
    с еднакви заглавия
    Весела нова година

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...