Dec 30, 2008, 6:59 PM

Аз

Poetry » Other

527 0 1

Аз съм черно отражение във бяло огледало,
изгубено хвърчило, от детска ръка отлетяло.
Аз съм мъничка снежинка сред дъжда,
която пада във мътна река.
Аз съм вдовица, отишла на забавление,
младоженка, танцуваща на погребение.
Трън съм сред поле от рози диви,
грозно патенце сред лебеди красиви.
Аз съм другата, различната, злата.
Аз съм дете на майка непозната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Hanioti (Антон Мхххххххх)

Успех ти пожелавам ,
в един ден публикуваме
с еднакви заглавия
Весела нова година

2008-12-31T00:40:59+02:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0