Аз можех...

24 янв. 2017 г., 09:33

Поэзия » Другая

805 0 3

Аз можех все така...и до безкрай,
да я рисувам със надеждите зората.
Но в мене се прекърши онзи замен Рай
във който обичта развяваше си знамената.

А щом я няма пръснах на парчета
от спомени, надежда и любов
най - цветната си свидна стомна,
и не намерих се във тоз живот.

Допивах капките, и вкусвах
от сладък Рай със жадни устни.
Така, и никога, и никой не обикнах.
Доверието се заключи зад железни порти.

Току в съня ми се прокрадне кадър
зад сините завеси в дом уютен.
Живот преливащ от любов и смисъл,
а после от сълзи захлупен...

Съдба е, и срещу и никой не върви,
а аз вървях, и вярвах, и обичах...
До миг във който всеки нерв вдървих,
и даже и пред Бога се заричах...

че няма да обичам до безкрай,
че пустото във празно се прелива.
А можех в цвят от обич, да рисувам Рай...
и светлото от щастие, да се разлива.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-24T18:25:47+02:00

Много е добро! Харесва ми стилът ти!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-24T15:29:26+02:00

Много ми хареса! Поздрави!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-01-24T13:02:07+02:00

Усетих те толкова много тук, Джейни... Прегръдки.
Чудесно стихотворение!