Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jan 24, 2017, 9:33 AM

Аз можех... 

  Poetry » Other
776 0 3

Аз можех все така...и до безкрай, 
да я рисувам със надеждите зората.
Но  в мене се прекърши онзи замен Рай
във който обичта развяваше си знамената.

 

А щом я няма пръснах на парчета
от спомени, надежда и любов
най - цветната си свидна стомна, 
и не намерих  се във тоз  живот.

 

Допивах капките, и вкусвах
от сладък Рай със жадни устни.
Така,  и никога,  и никой не обикнах.
Доверието се заключи зад железни порти.

 

Току в съня ми се прокрадне кадър
зад сините завеси в дом уютен.
Живот преливащ от любов и смисъл, 
а после от сълзи захлупен...

 

Съдба е, и срещу и никой не върви, 
а аз вървях, и вярвах, и обичах...
До миг във който всеки нерв вдървих, 
и даже и пред Бога се заричах...

 

че няма да обичам до безкрай, 
че  пустото във празно се прелива.
А можех в цвят от обич, да рисувам Рай...
и светлото от щастие, да се разлива.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??