Аз снощи посадих една липа

16 дек. 2024 г., 16:29

Поэзия

83 4 3

АЗ СНОЩИ ПОСАДИХ ЕДНА ЛИПА

… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –

и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,

че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,

след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен,

по-кратички от реактивен звук, потънал из Вселените огромни,

какво добро оставили сме тук, дали ще има някой? – да го помни,

дали на пътя вдигнахме чешма, садихме ли дръвче – да хвърли сянка,

или пари броихме у дома? – натъпкани в измамническа банка,

нахранихме ли стария клошар, поседнал със чашлето си пред храма? –

и в този свят – залостен с катинар, отворихме ли път за други двама?

Човечество, не знам защо заспа? – в безчувствената своя изнемога.

Аз снощи посадих една липа – за да съм чист и праведен пред Бога.

15 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 19, 15 ч.