Аз съм Обич... И съм с теб, разбери...
Обичам! – Очи, пълни с
небесно сияние...
Мечтая! – Сърце, пълно с
надежда за съзидание...
небесно сияние...
Мечтая! – Сърце, пълно с
надежда за съзидание...
На девствено място със чиста вода...
Море, извор или малка река...
Живея! - получавам, давам...
Душата своя за Обич отварям.
Все по-високо и по-близо до небесата...
До Вятъра по-близо и до Луната.
И чувам Вятърът как ми шепти...
"Аз съм Обич... И съм с теб... разбери!"
Дъхът ми спира... Целувам небето...
В такт с тишината мълча, чувам само сърцето.
Все по-близо и по-близо се намираш...
Сякаш... сякаш под кожата ми влизаш...
И тогава мисъл минава...
Амиии... да, това в настоящето става!
Ти си Обич! И си с мен! И аз те обичам!
Вятърът да ти каже това - много разчитам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Все права защищены
