5.04.2012 г., 15:17

Аз съм Обич... И съм с теб, разбери...

890 0 2
Обичам! – Очи, пълни с
небесно сияние...
Мечтая! – Сърце, пълно с
надежда за съзидание...

На девствено място със чиста вода...
Море, извор или малка река...
Живея! - получавам, давам...
Душата своя за Обич отварям.

 

Все по-високо и по-близо до небесата...
До Вятъра по-близо и до Луната.
И чувам Вятърът как ми шепти...
"Аз съм Обич... И съм с теб... разбери!"

 

Дъхът ми спира... Целувам небето...

В такт с тишината мълча, чувам само сърцето.
Все по-близо и по-близо се намираш...
Сякаш... сякаш под кожата ми влизаш...

 

И тогава мисъл минава...
Амиии... да, това в настоящето става!
Ти си Обич! И си с мен! И аз те обичам!
Вятърът да ти каже това - много разчитам!

 

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоята обич е мечта за някой друг!Поздравления!
  • "Дъхът ми спира,целувам небето"-хубаво казано.Обичай,за да бъдеш обичана и тогава всичко ще е твое!Хареса ми!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...