Аз съм Обич... И съм с теб, разбери...

Poesía

894 0 2

Обичам! – Очи, пълни с
небесно сияние...
Мечтая! – Сърце, пълно с
надежда за съзидание...

На девствено място със чиста вода...
Море, извор или малка река...
Живея! - получавам, давам...
Душата своя за Обич отварям.

Все по-високо и по-близо до небесата...
До Вятъра по-близо и до Луната.
И чувам Вятърът как ми шепти...
"Аз съм Обич... И съм с теб... разбери!"

Дъхът ми спира... Целувам небето...

В такт с тишината мълча, чувам само сърцето.
Все по-близо и по-близо се намираш...
Сякаш... сякаш под кожата ми влизаш...

И тогава мисъл минава...
Амиии... да, това в настоящето става!
Ти си Обич! И си с мен! И аз те обичам!
Вятърът да ти каже това - много разчитам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mimamina (Мина Конарова)

Твоята обич е мечта за някой друг!Поздравления!

2012-04-10T14:50:46+03:00
mariqslavova1947 (Мария)

"Дъхът ми спира,целувам небето"-хубаво казано.Обичай,за да бъдеш обичана и тогава всичко ще е твое!Хареса ми!

2012-04-05T17:23:54+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0