* * *
Разпръснах се като глухарче над полето,
загубила се някъде в света.
Със залеза политнах към небето,
за да забравя болката на любовта.
Но всъщност искам още да съм цяла,
за да усещам как шуми кръвта.
Сърцето ми как бие бясно
под тънката коприна, във гръдта.
Не ме сломиха бурите съдбовни,
не паднах пред презрени врагове.
Ще победя и мъките любовни,
ще се сглобя парче подир парче...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неличка Все права защищены
