* * *
Разпръснах се като глухарче над полето,
загубила се някъде в света.
Със залеза политнах към небето,
за да забравя болката на любовта.
Но всъщност искам още да съм цяла,
за да усещам как шуми кръвта.
Сърцето ми как бие бясно
под тънката коприна, във гръдта.
Не ме сломиха бурите съдбовни,
не паднах пред презрени врагове.
Ще победя и мъките любовни,
ще се сглобя парче подир парче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неличка Всички права запазени
