Разпръснах се като глухарче над полето,
загубила се някъде в света.
Със залеза политнах към небето,
за да забравя болката на любовта.
Но всъщност искам още да съм цяла,
за да усещам как шуми кръвта.
Сърцето ми как бие бясно
под тънката коприна, във гръдта.
Не ме сломиха бурите съдбовни,
не паднах пред презрени врагове.
Ще победя и мъките любовни,
ще се сглобя парче подир парче...
© Неличка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
