3 июл. 2009 г., 14:05

* * *

766 0 8

 

 

 

                                                                    Жетварки посяха

                                                                    пъпната ни връв

                                                                    близо до звездите.

                                                                    Ято бели гълъби отнесе

                                                                    несбъднати мечти.

                                                                    Капчица слънце,

                                                                    биле омайно.

                                                                    Притихнало сърце.

                                                                    Усмихната надежда.

                                                                    Има ни.

                                                                    Коленичили пред

                                                                    преизподнята на чувствата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека да ни има!
    Замислящо.
  • ...защото те прегърнах...!
  • Има ни, Ганев!
    Поздрав!
  • В неделя ще коленичим пред други преизподни - урните,безчувствено порязани от политически жетварки.

    "В преизподнята е пълно с преизплодни грехове,
    които коленичене не заслужават,
    защото сторвани са те на колене.
    И все пак никога не казвай НЕ,
    преди да си опитал ти поне!"
  • Вселенска устременост...
    Чувствата не остаряват с тялото,те са други светове,който не познаваме,но знаем,че са безгранични...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...