3 июл. 2009 г., 14:05

* * *

764 0 8

 

 

 

                                                                    Жетварки посяха

                                                                    пъпната ни връв

                                                                    близо до звездите.

                                                                    Ято бели гълъби отнесе

                                                                    несбъднати мечти.

                                                                    Капчица слънце,

                                                                    биле омайно.

                                                                    Притихнало сърце.

                                                                    Усмихната надежда.

                                                                    Има ни.

                                                                    Коленичили пред

                                                                    преизподнята на чувствата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека да ни има!
    Замислящо.
  • ...защото те прегърнах...!
  • Има ни, Ганев!
    Поздрав!
  • В неделя ще коленичим пред други преизподни - урните,безчувствено порязани от политически жетварки.

    "В преизподнята е пълно с преизплодни грехове,
    които коленичене не заслужават,
    защото сторвани са те на колене.
    И все пак никога не казвай НЕ,
    преди да си опитал ти поне!"
  • Вселенска устременост...
    Чувствата не остаряват с тялото,те са други светове,който не познаваме,но знаем,че са безгранични...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...