3.07.2009 г., 14:05 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
621 0 8

 

 

 

                                                                    Жетварки посяха

                                                                    пъпната ни връв

                                                                    близо до звездите.

                                                                    Ято бели гълъби отнесе

                                                                    несбъднати мечти.

                                                                    Капчица слънце,

                                                                    биле омайно.

                                                                    Притихнало сърце.

                                                                    Усмихната надежда.

                                                                    Има ни.

                                                                    Коленичили пред

                                                                    преизподнята на чувствата.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека да ни има!
    Замислящо.
  • ...защото те прегърнах...!
  • Има ни, Ганев!
    Поздрав!
  • В неделя ще коленичим пред други преизподни - урните,безчувствено порязани от политически жетварки.

    "В преизподнята е пълно с преизплодни грехове,
    които коленичене не заслужават,
    защото сторвани са те на колене.
    И все пак никога не казвай НЕ,
    преди да си опитал ти поне!"
  • Вселенска устременост...
    Чувствата не остаряват с тялото,те са други светове,който не познаваме,но знаем,че са безгранични...
  • И тялото, и пъпната си връв
    на земното оставям - безпощадно!
    Душата си поднасям - няма стръв
    в безбрежието... За към Рая или Ада!

    Пред преизподнята сме по-ниски от себе си (и неколеничили)...
  • Поздрав!
  • "преизподнята"
    Колко на място!
Предложения
: ??:??