3 jul 2009, 14:05

* * *

  Poesía » Otra
762 0 8

 

 

 

                                                                    Жетварки посяха

                                                                    пъпната ни връв

                                                                    близо до звездите.

                                                                    Ято бели гълъби отнесе

                                                                    несбъднати мечти.

                                                                    Капчица слънце,

                                                                    биле омайно.

                                                                    Притихнало сърце.

                                                                    Усмихната надежда.

                                                                    Има ни.

                                                                    Коленичили пред

                                                                    преизподнята на чувствата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека да ни има!
    Замислящо.
  • ...защото те прегърнах...!
  • Има ни, Ганев!
    Поздрав!
  • В неделя ще коленичим пред други преизподни - урните,безчувствено порязани от политически жетварки.

    "В преизподнята е пълно с преизплодни грехове,
    които коленичене не заслужават,
    защото сторвани са те на колене.
    И все пак никога не казвай НЕ,
    преди да си опитал ти поне!"
  • Вселенска устременост...
    Чувствата не остаряват с тялото,те са други светове,който не познаваме,но знаем,че са безгранични...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...