Jul 3, 2009, 2:05 PM

* * *

  Poetry » Other
761 0 8

 

 

 

                                                                    Жетварки посяха

                                                                    пъпната ни връв

                                                                    близо до звездите.

                                                                    Ято бели гълъби отнесе

                                                                    несбъднати мечти.

                                                                    Капчица слънце,

                                                                    биле омайно.

                                                                    Притихнало сърце.

                                                                    Усмихната надежда.

                                                                    Има ни.

                                                                    Коленичили пред

                                                                    преизподнята на чувствата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нека да ни има!
    Замислящо.
  • ...защото те прегърнах...!
  • Има ни, Ганев!
    Поздрав!
  • В неделя ще коленичим пред други преизподни - урните,безчувствено порязани от политически жетварки.

    "В преизподнята е пълно с преизплодни грехове,
    които коленичене не заслужават,
    защото сторвани са те на колене.
    И все пак никога не казвай НЕ,
    преди да си опитал ти поне!"
  • Вселенска устременост...
    Чувствата не остаряват с тялото,те са други светове,който не познаваме,но знаем,че са безгранични...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...