2 мая 2015 г., 19:06  

Бесеница

712 0 8

Бесеница

 

Издигам бесилки отколе.

Не смея да беся мечти -

Депеша чакам Отгоре

и отлагам бесило със дни..

 

А нужно било е, да беся веднага,

всеки зародиш и кълн - 

Прекрачи илюзия прага -

Въжето! И риташ онзи пън.

 

Усещам, че клуп се затяга.

Бесилата много са вън.

Коситба към мен се протяга

и Реферът сочи – от Играта си вън!

 

Бесилки руша непотребни

Животът - обесника недни,

с присмех ме гледа, уви,

в огърлието на моята Риза виси.

 

Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никой не иска да беси мечти, но твърде често му се налага. Много ми хареса!
  • Рени, отново силна и оригинална.Мислиш и го пишеш със замах .дълбоко-
    искрено. Ако чистиш, чисти от корена, в зачатъка ако може./затуй
    убиваш ли змията, направо смачкай и главата/.
    Харесвам те и се възхищавам на творбите ти, мила приятелко.Лека нощ!
  • Оригинална поезия, силно въздействаща и
    с много актуално послание! ПОЗДРАВИ!
  • Харесвам твоя стил на писане, Ренета!
    Не се вписваш в общоприетите рамки
    и това те откроява със собствен стил.
    Поздрави и от мен за този стих!
  • Еха това е чисто ново!!!Уау не така по добре с усмивка живот раздай дори на осъдените мъченици!!!А бесилката той всеки знае доиде ли то значи е дошъл и края!!!Поздрави приятелко до нови!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...