Бесеница

Поезия » Друга

707 0 8

Бесеница

Издигам бесилки отколе.

Не смея да беся мечти -

Депеша чакам Отгоре

и отлагам бесило със дни..

А нужно било е, да беся веднага,

всеки зародиш и кълн -

Прекрачи илюзия прага -

Въжето! И риташ онзи пън.

Усещам, че клуп се затяга.

Бесилата много са вън.

Коситба към мен се протяга

и Реферът сочи – от Играта си вън!

Бесилки руша непотребни

Животът - обесника недни,

с присмех ме гледа, уви,

в огърлието на моята Риза виси.

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Никой не иска да беси мечти, но твърде често му се налага. Много ми хареса!

2015-05-03T13:17:25+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Рени, отново силна и оригинална.Мислиш и го пишеш със замах .дълбоко-
искрено. Ако чистиш, чисти от корена, в зачатъка ако може./затуй
убиваш ли змията, направо смачкай и главата/.
Харесвам те и се възхищавам на творбите ти, мила приятелко.Лека нощ!

2015-05-02T23:54:06+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Оригинална поезия, силно въздействаща и
с много актуално послание! ПОЗДРАВИ!

2015-05-02T23:32:20+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Харесвам твоя стил на писане, Ренета!
Не се вписваш в общоприетите рамки
и това те откроява със собствен стил.
Поздрави и от мен за този стих!

2015-05-02T22:32:46+03:00
aap (Ангел)

Еха това е чисто ново!!!Уау не така по добре с усмивка живот раздай дори на осъдените мъченици!!!А бесилката той всеки знае доиде ли то значи е дошъл и края!!!Поздрави приятелко до нови!!!

2015-05-02T22:16:59+03:00