Бесеница
Бесеница
Издигам бесилки отколе.
Не смея да беся мечти -
Депеша чакам Отгоре
и отлагам бесило със дни..
А нужно било е, да беся веднага,
всеки зародиш и кълн -
Прекрачи илюзия прага -
Въжето! И риташ онзи пън.
Усещам, че клуп се затяга.
Бесилата много са вън.
Коситба към мен се протяга
и Реферът сочи – от Играта си вън!
Бесилки руша непотребни
Животът - обесника недни,
с присмех ме гледа, уви,
в огърлието на моята Риза виси.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
