Бесеница
Издигам бесилки отколе.
Не смея да беся мечти -
Депеша чакам Отгоре
и отлагам бесило със дни..
А нужно било е, да беся веднага,
всеки зародиш и кълн -
Прекрачи илюзия прага -
Въжето! И риташ онзи пън.
Усещам, че клуп се затяга.
Бесилата много са вън.
Коситба към мен се протяга
и Реферът сочи – от Играта си вън!
Бесилки руша непотребни
Животът - обесника недни,
с присмех ме гледа, уви,
в огърлието на моята Риза виси.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
