Бесеница
Издигам бесилки отколе.
Не смея да беся мечти -
Депеша чакам Отгоре
и отлагам бесило със дни..
А нужно било е, да беся веднага,
всеки зародиш и кълн -
Прекрачи илюзия прага -
Въжето! И риташ онзи пън.
Усещам, че клуп се затяга.
Бесилата много са вън.
Коситба към мен се протяга
и Реферът сочи – от Играта си вън!
Бесилки руша непотребни
Животът - обесника недни,
с присмех ме гледа, уви,
в огърлието на моята Риза виси.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
