May 2, 2015, 7:06 PM  

Бесеница

  Poetry » Other
711 0 8

Бесеница

 

Издигам бесилки отколе.

Не смея да беся мечти -

Депеша чакам Отгоре

и отлагам бесило със дни..

 

А нужно било е, да беся веднага,

всеки зародиш и кълн - 

Прекрачи илюзия прага -

Въжето! И риташ онзи пън.

 

Усещам, че клуп се затяга.

Бесилата много са вън.

Коситба към мен се протяга

и Реферът сочи – от Играта си вън!

 

Бесилки руша непотребни

Животът - обесника недни,

с присмех ме гледа, уви,

в огърлието на моята Риза виси.

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой не иска да беси мечти, но твърде често му се налага. Много ми хареса!
  • Рени, отново силна и оригинална.Мислиш и го пишеш със замах .дълбоко-
    искрено. Ако чистиш, чисти от корена, в зачатъка ако може./затуй
    убиваш ли змията, направо смачкай и главата/.
    Харесвам те и се възхищавам на творбите ти, мила приятелко.Лека нощ!
  • Оригинална поезия, силно въздействаща и
    с много актуално послание! ПОЗДРАВИ!
  • Харесвам твоя стил на писане, Ренета!
    Не се вписваш в общоприетите рамки
    и това те откроява със собствен стил.
    Поздрави и от мен за този стих!
  • Еха това е чисто ново!!!Уау не така по добре с усмивка живот раздай дори на осъдените мъченици!!!А бесилката той всеки знае доиде ли то значи е дошъл и края!!!Поздрави приятелко до нови!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...