10 янв. 2009 г., 23:28

Без думи(те)

678 0 1

Не срещат думите простор.

Тъмница - моят кръгозор.

Пречупих на смеха крилете,

а мислите лежат в затвор.

 

 

Студени - всичките ми дни,

молитви - глухи и сами,

словата ми загиват в преспи,

а вятърът със мен мълчи.

 

 

Сама ще трябва да вървя,

и днес, и утре, в тишина,

разбрах, остане ли без думи,

светът ще рухне ей така.

 

 

10.01.2009 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосна ме! Да знаеш, че един ден думите ще завалят, и ще бъдат чути.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...