Не срещат думите простор.
Тъмница - моят кръгозор.
Пречупих на смеха крилете,
а мислите лежат в затвор.
Студени - всичките ми дни,
молитви - глухи и сами,
словата ми загиват в преспи,
а вятърът със мен мълчи.
Сама ще трябва да вървя,
и днес, и утре, в тишина,
разбрах, остане ли без думи,
светът ще рухне ей така.
10.01.2009 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
