10.01.2009 г., 23:28

Без думи(те)

673 0 1

Не срещат думите простор.

Тъмница - моят кръгозор.

Пречупих на смеха крилете,

а мислите лежат в затвор.

 

 

Студени - всичките ми дни,

молитви - глухи и сами,

словата ми загиват в преспи,

а вятърът със мен мълчи.

 

 

Сама ще трябва да вървя,

и днес, и утре, в тишина,

разбрах, остане ли без думи,

светът ще рухне ей така.

 

 

10.01.2009 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосна ме! Да знаеш, че един ден думите ще завалят, и ще бъдат чути.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...