10.01.2009 г., 23:28

Без думи(те)

672 0 1

Не срещат думите простор.

Тъмница - моят кръгозор.

Пречупих на смеха крилете,

а мислите лежат в затвор.

 

 

Студени - всичките ми дни,

молитви - глухи и сами,

словата ми загиват в преспи,

а вятърът със мен мълчи.

 

 

Сама ще трябва да вървя,

и днес, и утре, в тишина,

разбрах, остане ли без думи,

светът ще рухне ей така.

 

 

10.01.2009 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосна ме! Да знаеш, че един ден думите ще завалят, и ще бъдат чути.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...