10.01.2009 г., 23:28

Без думи(те)

675 0 1

Не срещат думите простор.

Тъмница - моят кръгозор.

Пречупих на смеха крилете,

а мислите лежат в затвор.

 

 

Студени - всичките ми дни,

молитви - глухи и сами,

словата ми загиват в преспи,

а вятърът със мен мълчи.

 

 

Сама ще трябва да вървя,

и днес, и утре, в тишина,

разбрах, остане ли без думи,

светът ще рухне ей така.

 

 

10.01.2009 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосна ме! Да знаеш, че един ден думите ще завалят, и ще бъдат чути.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....