3 мая 2007 г., 12:54
без дъх
Останала без дъх и без покой,
душата си захвърлила на дявола,
се скривам във хралупата си своя и чакам ангела.
Безцелно мятам мислите си грозни
и лягам на съдбата си прогизнала.
Сгърчило се е Егото ми в поза
нелицеприятна, по-лошо, увиснала.
Разкъсвам дрипите на свободата си,
превързвам с тях ранената си воля.
И после слагам Бога на бедрата си,
и му се моля. Моля! Моля!
© Зорница Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Продължавай мила и Му повярвай!
Много е силен стихът ти! -
Браво, Зори!
Много е хубаво!
П.П. Ако размениш,,увиснала и лоша'', мисля, че ще е по-четливо.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
четох те, прекрасен си